Газа: 2009

понеделник, 2 февруари 2009 г.

Каквото не сте виждали засега

Гледайте израелското насилие срещо цивилни палестински граждани , които като всичките обикновени хора на света са стояли под подслон или вървяли мирно на улиците.Мисля че никога не сте виждали подобно нещоКликнете тук
http://www.alwantv.com/play.php?vid=1086

петък, 30 януари 2009 г.

Джамила

Джамила

Абдулрахман Акра

--------------
В твоята усмивка

свята и лъчезарна,

препълнена с живот открих,

че за да движим

крайниците не са нужни,

щом в душите ни

сме волни да летим.

Джамила играеше

на покрива на своя дом,

с другарите свои,

под синьо небе,

преоблечено с дим.

От чужди военни самолети

Ракета с взрив я приспа,

за да се събуди

в болнично легло.

Джамила се усмихна,

виждайки се без крака и викна

:- Все още мога да сбъдна мечтата си.

Нали няма да пречи,

че съм с ампутирани крака?

Говорител в медиите стана:

- Мълча пред теб, Джамила

Моля за мълчанието да съм извинен.

С четири крайника съм,

ала съм без воля в душата.

Силен съм само да плача

за твоите крака

и да анулирам мечтите си

пред твоята трагедия.

- Нали децата по света се молят за нас.

- Да, мое момиче.

- И ще накарат ли Израел

да спре тази война?

- Мисля, че да.

-Ти плачеш... Защо?

Продължавам да мълча

и тихо в мен
плаче

ампутирана душа...

http://www.youtube.com/watch?v=GXIYgp5-46A

четвъртък, 29 януари 2009 г.

Тежката зима: Газа след войната

Хората спят на улиците след като си губиха домовете , благодарение на израелските ракети.Срам за модерния свят, който не умее освен да приказва за човешките права!Няма ли да се събуди световната съвест най-сетне?

Отворен въпрос!

събота, 24 януари 2009 г.

Не плачи, Далал

Не плачи, Далал
Абдулрахман Акра
-----------------------
Защо ли плачеш, Далал?

Хубавото момиченце,

нали твоето имe,
на език майчин означава
Глезена.
Усмихни се тогава
и си гали котката -
единственото живо същество,
което намери
под разрухата...
А за двамата убити братя
и малката убита сестричка,
както и за майка и баща убити,
да не питаш!
Само се усмихни
и благодари на Бога,
че живееш до демократичния оазис
на Израел,
откъдето ви дойде
Новогодишния поздрав,
написан на ракета.
А за белият фосфор,
да не питаш много.
Това не е забранено оръжие,
А полезно вещество,
което разтваря
мазната тъкан,
за да станете по-фини деца
и по-красиви!
Погали си котката, Далал,
и потърси още
във разрухата
ризата на Мохамед
и училищната форма
на Гайдаа...
И благодари на Израел,
че съгласи се да оставят
под останките на разрушения ти дом
парчета дрехи,
мириса на братята убити
и на барут!

четвъртък, 22 януари 2009 г.

Един разказ за Далал

Далал Абу-еше е палестинско момиче на 13 години, на което не остана и следа от семейство, освен снимките и няколко парчета дрехи, след като израелската военна машина разруши къщата върху главите им.Съдбата случайно помогна на Далал да оцелее, понеже през време на атаката, докато израелците атакуваха къщата на семейството й и убиха родителите и тримата й братя, всичките под 7 години, тя беше при баба си в нейното жилище.Далaл показваше снимки на журналистите: - Този е Мохаммед, този Саид, а тази е Гайдаа - сестричката ми… - след това плачейки, каза - аз останах сираче.За първи път посети останките от тяхната къща заедно с журналистите и им каза:- Тук беше моята стая, там беше стаята на моите родители, а там спяха моите братя.Сред разрушенията намери една риза: - Тази риза е на брат ми Мохаммед, а тази униформа за училище е за моята сестра Гайдаа.Далал усети малко облекчение, когато сред останките от къщата намери тяхната котка... жива, въпреки силната атака... Далал прегърна с котката - сякаш в нея усещаше топлината на цялото семейство.Гледайте Далял - живо свидетелство за държавния терор на Израел.

http://www.youtube.com/watch?v=sQEjy0aouDc

сряда, 21 януари 2009 г.

През януари..да не заправим за миналия март

През януари..да не заправим за миналия март
Новият холокост в Газа е шокиращо нещо за цивилизования свят поради големия брой убити граждани и деца и жени. Но трябва да напомним че това е просто един епизод от продължителен сирила на държавния терор на Израел през по-малко от една година.
През март 2008 повече от 65 граждани бяха убити от израелските самолети и ракети..но май (бройката) не беше тогава достатъчна за да привлече вниманието на медиите тогава...оставям ви с архивирани снимки от март 2008:]

Цветята на Газа/Лора (Noras)

Цветята на Газа
Лора (Noras)

Тихо се сипе първия сняг...

Една детска усмивка

между капките черна мъгла

разтваря секундите взриви

над белия свят от разруха

разцъфват камеи...

И алени трели

/сърца, като светла стрела/

изпълват синчецав очите на моята песен...

поела в спокойния сън на дете

от Лазурния бряг...

аз не спирам да пея......

и песен са...свитите пръстчета

стиснали кукла от страх

и мъртвите венички

стоплили смазано цвете...

светулките днес ще са много......

и белия гряхв съня на детето от Изток...

Прости ми ръцете...

те нямат посока

в омайните Ти висини

И майките убиват!!

Казват че атакуват Газа за да се борят срещо терора

Мой въпрос към цивилизования свят:415 убити деца: агенти на терора ли са?

125 жени , повечето от които са майки.........агенти на терор ли са?

Кога ще дефинцираме понятието терор както трябва?

Ето ви ги жертвите на държавния терор на Израел..за да съдете сами:

понеделник, 19 януари 2009 г.

Децата рисуват по друг начен

Една рисунка на 6 годишно дете изразява четирицветно палестинско знаме с символ на дете в средата на белия фон нарисуван с плачещи букви на думата (Газа)Децата видейки смърта с очи живеят с други виждания далече от детството...Кой е виновният?!!

Срамота

Израелски войници си взимат снимки за спомен над трупа на един убит палестински гражданен.Какъв срам в 21-ви век!

неделя, 18 януари 2009 г.

Любов и смърт в Гaза

Любов и смърт в Гaза

-----------------------------

Тръгнала е тя с него,

оставила роден край

не в името на его,

а в името на обич май.

И приятели, и роднини

тя напуснала е там

и тринадесет години

живяла е в любовен храм.

Щастието им било

подслон за техните души,

Обичта им била дърво

с плодове – дечица чудни.

Ала за тринадесет години

В родината си да се върне не успя -

забраните на черна власт

на границата нея спря.

Предложиха й варианти два -

да пътува без да се завърне

Или да остане в Гaза

без границата да премине.

Ала тя избрала любовта

С палестинеца и със децата.

Но смъртта изпрати й покана

в писмо със пощальон ракета -

в Гaза да остане тя

с едно от своите деца,

под черна пръст да лежи,

а той сам да е в дните си.

Любов с смърт в Гaза

вървят ръка за ръка,

а хубавата укрaинка

между тях вървя.