Джамила

Джамила

Абдулрахман Акра

--------------
В твоята усмивка

свята и лъчезарна,

препълнена с живот открих,

че за да движим

крайниците не са нужни,

щом в душите ни

сме волни да летим.

Джамила играеше

на покрива на своя дом,

с другарите свои,

под синьо небе,

преоблечено с дим.

От чужди военни самолети

Ракета с взрив я приспа,

за да се събуди

в болнично легло.

Джамила се усмихна,

виждайки се без крака и викна

:- Все още мога да сбъдна мечтата си.

Нали няма да пречи,

че съм с ампутирани крака?

Говорител в медиите стана:

- Мълча пред теб, Джамила

Моля за мълчанието да съм извинен.

С четири крайника съм,

ала съм без воля в душата.

Силен съм само да плача

за твоите крака

и да анулирам мечтите си

пред твоята трагедия.

- Нали децата по света се молят за нас.

- Да, мое момиче.

- И ще накарат ли Израел

да спре тази война?

- Мисля, че да.

-Ти плачеш... Защо?

Продължавам да мълча

и тихо в мен
плаче

ампутирана душа...

http://www.youtube.com/watch?v=GXIYgp5-46A