Свидетелство пред човешката съвест

събота, 17 януари 2009 г.

Всеки Божи ден

Всеки Божи ден...

През срама на мълчанието

на глухонемия свят,

сложих си перото

във вечно кървящата палестинска рана,

за да пиша за Газа.

На мълчащата стена на вселената

за миг спрях,

за да си събера мислите,

ала се отказа,

че те отказват да се съберат,

подкрепяйки разкъсаните на парчета трупове

на невинните деца

по улиците в Газа.

Единствената им вина беше,

че са родени

в свят на немилост,

който ги е осъдил

да кървят

всеки път,

когато се опитват да галят

утринната росанад цветята.

Всеки Божи ден...

Абдулрахман Акра

Няма коментари:

Публикуване на коментар